Създаването на работни места трябва да бъде едно от важните неща, с които в ЕС да се заемем през 2012

Водещ: В началото на новата година Дания пое председателството на Европейския съюз (ЕС) за 7-ми път. Датската държава се присъедини към Съюза през далечната 1973 година заедно с Великобритания и Ирландия. Последното европейско председателство на Дания бе през 2002 година – дни на надежди и разширяване на Съюза. Страната, която не е член на Еврозоната, ще председателства Съюза в трудни за еврото времена. С коментар по темата поканихме евродепутата от групата на социалистите и демократите – Кристиан Вигенин. Добро утро, господин Вигенин.

Кристиан Вигенин: Добро утро и честита Нова година на вас и на слушателите.

Водещ: Честита и на вас. С каква заявка Дания поема председателството на ЕС? И има ли значение факта, че страната не ползва еврото?

Кристиан Вигенин: Със сигурност Дания е страна, която амбициозно поема председателството на ЕС в една много трудна за ЕС ситуация. Тя заяви че ще бъде връзката между еврозоната и страните, които не са част от еврозоната. Разбирайте, включително и Великобритания. Нещо, което е много важно, когато Великобритания някак си остана в периферията, поне предновогодишно, на ЕС. Поне по отношение на новите инициативи, които бяха лансирани. И аз си мисля, че не без значение е фактът, че социалдемократ е министър-председателят на Дания и жена, която има, така да се каже, история като проевропейски човек. Тя самата е била евродепутат преди да заеме поста председател на своята партия и да спечели изборите през миналата година. Амбицията на Хеле Торнинг Шмит е ЕС след председателството на Дания, да бъде по-силен, по-единен и в голяма степен да преодолее или поне да постави началото на преодоляването на кризата, през която минахме през последните години, особено през 2011 година.

Водещ: Има мнения, че това председателстване на ЕС е загубило влиянието си, значението си. Как бихте коментирали това?

Кристиан Вигенин: Не е нужно цялата власт в ЕС да е съсредоточена в едни ръце, за да видим резултати. Напротив, мисля си че, да, след договора от Лисабон, голяма част от възможностите за взимане на решения бяха изместени от председателството към самите институции. Освен това също е важно, че част от решенията, особено в последната година някак си бяха изместени от европейските институции към т. нар. междуправителствено равнище. Но пък от друга страна видяхме, че активното полско председателство във втората половина на 2011 година, наистина успя да постави или все пак да припомни защо започна европейската интеграция. Да припомни, че в ситуация на криза Европа има нужда от повече солидарност, от повече интеграция, не от по-малко солидарност и от по-малко интеграция. Така че можем да кажем, че всъщност полското председателство дава един летящ старт за датското председателство. И ми се струва, че Дания като страна с история в ЕС, която е била в основата, както и вие споменахте в началото на разговора, била е в основата на важни решения, които са взимани, особено по отношение на разширяването. (Всеки помни, вероятно, например критериите от Копенхаген, към които ние самите се стремяхме в периода преди да започнем преговорите и да стигнем до членство в ЕС.) Та, това е страна с история, положителна история в развитието на ЕС, положителен принос. Така че аз очаквам, наистина, датското председателство и младата министър-председателка на Дания, да направят всичко по силите си и да допринесат, както казах, за решаването на поне част от проблемите, пред които бяхме изправени в края на миналата година.

Водещ: Датската страна сякаш, изрази най-много доверие към фигурата на председателя на Европейския съвет – Херман ван Ромпой за това да бъде решен най-болезнения въпрос за ЕС – дълговата криза. Вие самия споменахте за влиянието на междуправителствените организации в ЕС. Това ли е силната фигура на ЕС сега?

Кристиан Вигенин: Аз бих казал, че – да, в някакъв смисъл Ван Ромпой игра положителна роля в търсенето на решение. Излезе с важни послания към европейските лидери през изминалата година, но все пак трябва да кажем, че ЕК продължава да има своята роля. И самия Барозу, особено в последните месеци прояви амбицията и желанието да защити европейската интеграция и да защити една малко по-различна посока за справяне с кризата в Европа и в ЕС. Той беше този, който пръв поде посланието на социалистите и демократите в ЕС, че – да, важна е фискалната дисциплина, че са важни ограниченията на разходите, справянето с дълговата криза, обаче не може да стане само по този начин, трябва да се мисли и за икономически растеж и за създаване на работни места. Т.е. самия Барозу даде една посока, по която се надявам самото датско председателство да продължи също да работи. Ние виждаме, че мерките, които до момента се предприемат на европейско равнище, рамката която се задава от Брюксел за развитието на ЕС и на страните-членки в икономически и финансов план, не дава добри резултати. И в края на краищата, вярно, важни са финансовите параметри, но да не забравяме и хората. И създаването на работни места трябва да бъде едно от важните неща, с които самия ЕС и ЕК, и ние в ЕП трябва да се заемем и да работим по-активно през тази година. Надявам се и това да бъде едно от нещата, които датското правителство да постави сред приоритетните въпроси, когато продължим да обсъждаме и да решаваме въпросите, произтичащи от дълговата криза. Да се постави в центъра и въпросът за работните места, за икономическия растеж, наред с другите приоритети, които са много важни, които не бива да забравяме, които Дания си постави – работата по европейския бюджет, финансовата перспектива в периода 2014-2020 година. Именно тази година ще бъде много важна за това в каква посока ще се развие, какъв ще бъде размерът, дали ще можем да търсим увеличение на европейския бюджет за този период. И два други въпроса, които ни касаят. Единият е екологията. Дания е страната, която е сред най-напредналите в това отношение. Комисарят по екологията идва именно от Дания. И датското председателство си поставя амбициозни цели в тази посока. О още един въпрос, който за нас е важен и чувствителен – бяха поети вече ангажименти от страна на госпожа Торнинг Шмит, вътрешните работи – един от въпросите, които Дания иска да реши в рамките на шестмесечното председателство, е въпросът за емиграцията, контрола по границите и в тази връзка – членството на България и Румъния в Шенген.

Водещ: Да, Дания изрази подкрепа за влизането ни в Шенгенската зона. Но така или иначе ветото и на една държава е спирачка. Как очаквате да се развият нещата? И може ли да бъде толкова силно влиянието на председателстващата държава, че да се промени тенденцията?

Кристиан Вигенин: Можем само да се надяваме. И усилията от наша страна не бива да спират, не бива просто да чакаме, трябва да бъдем активни в своите контакти с холандското правителство. Аз си мисля че все пак проблемът, макар формално да идва основно от Холандия, има и други страни, които са скептични по отношение на членството на България и Румъния, трябва да продължи работата и с тях. По отношение на датското председателство – да, смятам че Дания е достатъчно влиятелна, особено в тази сфера. Предишното датско правителство беше доста консервативно, в смисъл че именно дори предишното правителство си позволи нещо, което, разбира се, в рамките на Шенген е позволено, да възстанови граничния контрол. Това правителство, новото, го отмени. А то е доста по-отворено по тези теми. Но естествено, ние самите трябва да помогнем на Дания, тя да ни помогне да се справим с този проблем. Знаете, че Холандия заяви, че ще чака доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка. Първият технически доклад, знаете, излиза през февруари. Ще бъде важно какво пише в този доклад. Надявам се, той да е положителен, за да бъде използван като аргумент да бъде отхвърлено това вето на Холандия. За съжаление, през миналата година се случиха неща, които ми дават основание да смятам, че февруарският доклад няма да бъде толкова положителен. Но все пак нека да изчакаме да видим. Ние в ЕП направихме всичко, което ни беше по силите. Включително в края на годината беше обсъждан отново този въпрос, беше приета резолюция в подкрепа на България и Румъния. Но в края на краищата, нещата са сложни. На пръв поглед изглежда, че ЕС има далеч по-сериозни проблеми от това, дали България и Румъния ще бъдат част от Шенген. Но това в никакъв случай не трябва да ни обезсърчава, защото това си стои като проблем за българите и румънците и трябва да бъдем достатъчно активни в тази посока. Дания, това председателство, наистина може да ни помогне, ако ние самите си свършим нашата работа.

Водещ: Да. Дано да е така, дано да има положително развитие и за нас, конкретно, и за целия ЕС. И мрачните прогнози, с които започна 2012 година, да не се сбъднат.

Кристиан Вигенин: И ако позволите още едно изречение. Аз мисля че, разбира се, че е много по-интересно да се случат мрачни прогнози, защото привличат вниманието на публиката. Но мисля че трябва да бъдем малко по-големи оптимисти, да не си създаваме негативна представа и негативни очаквания, нещо което наистина е много важно. Напротив, ЕС ще го има, еврозоната ще съществува, еврото ще продължи да бъде една от най-стабилните световни валути. Минаваме, наистина, през тежък период, но след него Европа, ЕС ще бъде по-силен. И от нас зависи, от България зависи да бъде една по-силна част от този силен ЕС. Нека да не бъдем песимисти, да не се затваряме в собствените си рамки и граници на мислене, нека мислим как можем ние, като страна, да бъдем полезни за развитието на ЕС, за да бъде и ЕС полезен за нас, като нация.
Водещ: Да, така е. И може би трябва да се върнем още по-назад в историята, за да си припомним, че създаването на ЕС е провокирано и от Втората световна война и от най-голямата катастрофа в историята на човечеството, и че това е една институция, която крепи и мира. Една криза ще отмине, но е важно сътрудничеството между държавите на Стария континент.

Кристиан Вигенин: Вярвам, че кризата ще ни направи в края на краищата по-силни и затова нека с повече оптимизъм започнем тази година. Сигурен съм, че нещата в края на 2012 година ще изглеждат доста по-позитивни отколкото сега някои анализатори предвиждат.